За отношенията между България и средновековната Монголска империя и връзката на Каракорум с нашата история
През 1242 г. редица български градове са опустошени от монголите, при завръщането им от похода им в Средна Европа
Средновековният Средец е „ключ” към обединението на Мизия, Тракия и Македония под скиптъра на българските царе
Жителите му участват активно в освободителните движения през XI-XII в.
Русенският музей представя в изложба археологическите проучвания в непопулярното все оше Кале Широково
В експозициятга могат да бъдат видени печати на императорската канцелария – управителят на този град е водил кореспонденция със столицата, а също и различни необичайни предмети
Кратък обзор върху дипломатическата активност на цар Иван Шишман, неговите контакти и приоритети
На 3 юни навършват 630 години от мъченическата гибел на незаслужено подценявания български владетел
Сред най-ярките личности в българския дворец в средата на ХIII в. са Константин Тих и жените му Ирина и Мария
Фактор в политиката през онези години е и бунтарят Ивайло
Да си припомним софийските светци и новомъченици и тяхната преданост към Христовата вяра и българщината
Духовните им подвизи са увековечени от талантливите книжовници поп Пейо и Матей Граматик
146 години от избирането на София за столица
Градът продължава да „расте, но не старее"
Най-често срещаното име на българските „от Бога владетелки“ на средновековна България е Мария
То е отражение на култа към света Богородица - Дева Мария
Най-ранни сред софийските манастири са Елешнишкият, Курилският и Германският, създадени през IX или X в.
Софийската мала Света гора през Средновековието е в разцвета си по времето на цар на Иван Александър
От Странджанската „Света гора“ учението на св. Григорий Синаит се разпространява чак „до Северния океан“
Загадъчна Парория трябва да се търси в най-високата част на планината Странджа, на територията на България и съседна Турция
